Село Смилян е едно от най-древните селища в Средните Родопи и най-голямото населено място в община Смолян. Намира се на 15 км югоизточно от областния и общински център гр.Смолян. Разположено е живописно на двата бряга на река Арда в южните склонове на Кайнадинския рид на 820-850 м надморска височина.
Името на с. Смилян идва от създателите му – славянските племена смолени и е било Смолен. Смолените са славянско племе населявали Средните и Западни Родопи, които най-вероятно са се заселили през VII – VIII век. При управлението на цар Симеон Велики смолените окончателно станали част от българската народност.
В околностите на селото са намерени археологически находки от времето на траките.
По време на османското владичество Смилян е административно средище на Ахъчелебийската каазà. До помохамеданчването в селото се е намирала Смоленската епископия. В центъра на селото се намира източноправославния храм „Св. Спас”, а в околностите могат да се видят множество руини на църкви, параклиси и оброчища.
