Община Карлово е разположена в централната част на България и северната част на Пловдивска област и е на 520 м. надморска височина в северната част на Карловската котловина. На север е оградена от най-високите части на Стара Планина, на югозапад – от Същинска Средна гора, а на югоизток – от Сърнена гора.
Климатът е преходноконтинентален, в сравнение с другите подбалкански полета – по-мек и по-топъл. Средната годишна температура е 11.4 С .
Градът отстои на 56 км от областния център Пловдив и на 147 км от столицата. Карловска Община е кръстопът на шосейния и железопътния транспорт. Тук преминава главният шосеен път Е 78 и подбалканската ЖП линия от София за Бургас, с отклонение за Пловдив.
Най-старите следи от живот, открити в землището на Карлово, датират от новокаменната /неолитната/ епоха / VІ хил. пр. Хр./ В местността „Ясъ тепе” западно от Карлово е съществувало неолитно селище. През средновековието в близост до днешно Карлово са съществували няколко селища, едно от които до местността „Свети Пантелеймон” и вероятно е средновековната българска Сушица. В западната част на града в кв. „Бадемлика” е открит средновековен некропол. До самия балкан се е намирал средновековният манастир „Свети Спас”.
През 70-те години на ХІV век Карловската долина е завладяна от османските турци. В края на ХV в. султан Баязид ІІ дарява на османския военачалник Карлъ Али бей с. Сушица и принадлежащите му земи като феодално владение. През 1485 год. Карлъ Али бей построява с материали от разрушения манастир „Свети Спас” Куршум джамия, която е най-старият архитектурен паметник в града.
Името Карлово се налага постепенно в по-късно време и вероятно произлиза от фамилното име на Карлъ бей : Карлъ’ова – земя на Карлъ.
